Теория за изгубения потенциал, или защо човечеството не можа да разкрие напълно човешкия потенциал към днешна дата

   Поглеждайки назад в годините не може да не отбележим технологичния прогрес, който е постигнат за тези години. Но въпреки всички налични ресурси, които ни помагат да развием своя потенциал, ние все още сме много далеч от развитието на пълния потенциал на всеки един човек. Защо? Какво ни пречи? И отговора е малко парадоксален. Ние самите! Да, не се шегувам. Това се дължи на общоприетите принципи, начин на организация и взаимоотношения в бизнеса и икономиката в индустриалната епоха. Принципи като:

·         „Конкуренцията на работното място мотивира служителите да дават най-доброто от себе си.“

·         „Разделяй и владей.“  и много други подобни.

    Глупости! Тези принципи единствено създават предпоставки за напрежение, подмолни игри, интриги и създаване на изключително токсична работна атмосфера, която губи излишна енергия на екипа и погубва потенциала за развитието и на човека, и на екипа, и на фирмата като цяло. Вместо това всички служители трябва да се разглеждат като равноправни партньори, които работят заедно за постигането на една обща цел.

Като цяло пирамидалната структура на ръководство, използвана до сега, вече не е подходящ модел. Защо? Нека да видим за какви дейности е създаден да обслужвал създадения модел. Създаден в индустриалната ера, той е трябвало да осигури добра организация и спазване на зададените заповеди от ръководството, с които цели постигане на определени резултати. Какво се промени през годините?

·         По-добро образование – ако в началото на ерата образованите хора са били малко, днес в развитите страни всички или почти всички имат минимум основно образование, т.е. способностите които имат са по-добри и съответно биха могли да бъдат по-продуктивни. Тогава, защо ползваме един остарял модел, който вместо да насърчи развитието на потенциала на всеки служител, и на екипа, и на фирмата; единствено забавя тези процеси, правейки ги тромави и създавайки демотивация сред служителите. В крайна сметка структурата и организацията трябва да служат на хората и бизнес, така че да създаде оптимална работна среда, а не хората да са принудени да спазват един остарял модел, който започва да вреди на дейността.

·         Новите технологии – благодарение на тях много от процесите са дигитализирани и роботизирани, което изключително улеснява проследяването и контрола им.

    Давайки по-голяма свобода и гледайки на своите служители като свои партньори, ще даде възможност за по-добро развитие на всяка организация. Защото те наистина са най-добрия ѝ партньор, от който зависи всеки един аспект от дейността ѝ. Според мен принципа: „Вашите служители са Вашият най-голям актив.“ е верен, но неточен от гледна точка на това, че служителите не са собственост на фирмата. И именно затова трябва да бъдат разглеждани като партньор, на който трябва да бъдат осигурени оптимални условия, за да може да извърши своята работа с оптимален резултат. Капитала сам по себе си не може да създаде стойност. Стойността се създава от хората, които създават даден продукт или услуга, които да бъдат реализирани на съответния пазар.

    За да се разкрие пълния потенциал на човечеството трябва да се избягват опити за сравнение и създаване на конкуренция( „Кой е по-, по-, най-„ начин на мислене). Могат да бъдат дадени и други примери: как двама велики творци като Бетовен и Щаибелт, место да работят заедно е трябвало да се изправят един срещу друг в конкурс за импровизации, който навремето е бил популярна форма на забавление сред аристокрацията.(за повече информация: https://iskamdaznam.com/piano-duela-t-mezhdu-betoven-i-shtajbelt/). Това показва как двама велики виртуози, стигайки до този момент реално губят потенциала, който биха имали ако работят заедно. Ако само четири ноти са достатъчни за създаването на симфония Ероика, обявена за най-великата симфония на всички времена (https://www.ploshtadslaveikov.com/naj-velikata-simfoniya-na-vsichki-vremena/), представете си какво биха могли да създадат, ако работят заедно. Сега, вече няма как да разберем. Това се отнася за всяка една област от изкуството, науката, работата и дейност. Тримата тенори, пеещи заедно създават невероятно представление и това по никакъв начин не намалява величието на всеки един от тях. Това, че един мисли по един начин, а друг човек по друг, не означава, че единия от тях греши. Напротив, това са различни гледни точки, различен начин на мислене, които съчетани заедно може да направят дори ново откритие. Факта, че всеки е различен е най-голямото богатство и потенциал на човечеството. Защото всички хора са свързани помежду си с чисто човешки връзки: всеки е клиент или доставчик на някого, т.е.негов партньор под една или друга форма. В същия аспект може да се разгледа всяка една връзка в обществото, като връзка между партньори, зависещи един от друг. Всички хора, бизнес и институции са взаимно свързани, зависещи и влияещи един на друг. И единствения начин един от тях да е добре е, ако всички са добре и обратното.

 

   Решението е да се инвестира в развитието на потенциала на всеки човек, което ще доведе до иновации и по-добра продуктивност, които от своя страна ще намалят себестойността, ще създадат нови продукти и услуги на пазара, ще увеличат печалбата за бизнеса и ще подобрят условията и за гражданите, и за бизнеса, и за институциите. Затова и всяко насилие върху човек би следвало да се приема като престъпление срещу човечеството. Бих искала да дам пример с аномалия намерена в мозъка на Айнщайн. Ако науката тогава знаеше за тази аномалия преди той да се роди и беше решила, че е по-добре да не бъде роден, можем да си представим за каква загуба на потенциал и знание би ставало въпрос. Да не говорим за прогрес. Сега нека си представим всички убити деца и хора, какъв потенциал никога няма да бъде реализиран. Може би някой от тях е бил следващия Айнщайн, Тесла, Едисон, Флеминг и т.н. Само можем да сме благодарни, че всички те са оцелели и са успели въпреки всичко да разгърнат своя потенциал, за да имаме всички ние по-добро бъдеще, по-добър живот и лечение на повечето болести. Какво бъдеще ще оставим на следващите поколения зависи от нас, днес.