Пакет мобилност I – ощетяване на българските фирми или разкриване на нови възможности

  Предложените промени в европейското транспортно законодателство изправя пред няколко предизвикателства българските транспортни фирми, ако бъдат приети. Днес ще разгледаме всяко едно от тях и възможни решения за българския транспортен бизнес. Кои са предизвикателствата?

1.       Изчисляване на работната заплата на база ставките на страните, в които шофьорите престояват повече от три дни – това би утежнило процеса на изчислява не работните заплати, тъй като ставките са различни за всяка страна. Едно от възможните решения е създаването на софтуер, който на база данните получени от тахошайбата на всеки камион и зададените ставки за всяка страна, да изчислява автоматично работните заплати. Това ще автоматизира и улесни процесите по изчисляване на работните заплати, и в същото време ще спести разходите по наемането на допълнителен персонал за тяхното изчисляване. За да бъдат намалени разходите за първоначална инвестиция за разработването на подобен софтуер, може поръчката да се направи от няколко фирми, които да си ги поделят.

2.       Връщане на шофьорите след третата седмица в страната на пребиваване – това е може би най-голямото предизвикателство, пред което ще бъдат изправени българските фирми. Основанието за исканата промяна е осигуряване на почивка за шофьорите и баланс между професионалния и личния живот. Тук възникват няколко въпроса: Шофьорите съгласни ли са? Ако фирмите, в които работят фалират и се наложи да работят в друга държава далеч от семействата си, това по-добре ли ще се отрази на личния им живот и семействата им? Ако мигрират със семействата си, това как би се отразило на семействата им и икономиката, която ще напуснат и това от своя страна как ще се отрази като цяло на ЕС? Не е ли по-добре след по-дълъг курс шофьорите просто да имат по-дълга почивка?
       Един от възможните варианти за реакция е обединяване на фирмите в общо сдружение, което да регистрира свои клонове на възлови точки от транспортните маршрути(например в Германия, Италия или др.страна), така че времето за път от България до съответния клон да отнема 2-3 седмици с разтоварването. Да бъдат командировани в клона на сдружението необходимия брой шофьори за 24 месеца с формуляр DP A1(по този начин лицата ще останат осигурени по реда на българското законодателство и дължимите данъци и осигуровки ще бъдат изчислени съгласно него: https://europa.eu/youreurope/citizens/work/work-abroad/posted-workers/index_bg.htm), които да поемат транспортирането на стоката до следващите адреси за разтоварване. Първия шофьор ще има възможност да се върне в България с един от пътуващите камиони, транспортиращи пратка към България.  По този начин разходите за инвестиции ще се разделят между всички фирми, участващи в сдружението (финансовата тежест за всяка една от тях ще бъде много по-малка).  Създаването на клонове е по-добър вариант от местене на дейността в друга страна, поради по-ниските данъчни и осигурителни ставки. С тези промени вместо да бъде ограничена дейността на българските фирми, реално те ще бъдат принудени да разширят дейността си.

С цел по-добра организация на дейността им може да бъде създадена платформа за заявяване на поръчки за транспорт, в която да фигурират камиони и фирми превозвачи. Платформа, която да показва в реално време свободните камиони, товароносимост и възможност за групажен транспорт. Това би подобрило организацията, качеството на услугата и би оптимизирало цените.

   Но основния въпрос е: Защо след като сме обединени в един съюз е необходимо да се води едва ли не тиха икономическа война и да се правят опити за разделение на Европа на Западна и Източна? Кой има полза от подобно разделение? И полза в този случай няма нито една от страните, защото последиците ще се върнат като бумеранг и към страните, пожелали тези промени. Бих искала да напомня теорията за изгубения потенциал: https://svetlastaykova.blogspot.com/2019/03/blog-post_29.html, която и в този случай е приложима. Ето какво имам предвид: всички страни в Европейския съюз са взаимно свързани, което означава, че ако една от тях не е добре целия съюз се изправя пред предизвикателство и не е стабилен( последния пример-кризата в Гърция).

   Вместо да вървим заедно напред и да се развиваме, ние си губим времето и ресурсите в икономически войни помежду си, докато конкурентите (използвам думата конкуренти, тъй като явно все още сме далеч от момента в който всички ще се обединят и работят заедно) извън съюза се развиват, въвеждат иновации и в един момент ще са на светлинни години пред нас. В момент на дестабилизация ще бъде лесно да се наложат на европейския пазар и тогава губещи ще са всички страни на ЕС. С това поведени единствено се показва колко лесно е да се дестабилизира съюза и то не само в сферата на транспорта. Съюзът е обединение между различни страни, които имат своите различни характеристики и потенциал, което е голямото богатство на ЕС. Политиките и законите трябва да осигурят развитието на този потенциал, а не да се противопоставят различията.

   Много по-ефективно би било да се създаде една обща европейска платформа за превози, в която са регистрирани всички европейски фирми превозвачи и подобно на посоченият пример в началото да дава възможност за поръчка в реално време.

  Трябва да се погледне глобално, общо за ЕС как да бъде развит транспорта? Какъв потенциал има? Какви иновации могат да бъдат въведени, за да бъдат европейските фирми по-конкурентноспособни?